Настоящото изследване има за цел да оцени и анализира пространственото разпределение, структурата и относителния дял на градските паркове в административните райони на Истанбул като елемент от зелената инфраструктура на мегаполиса. Чрез използване на разли чни количествени показатели площ на парковете, дял от общата територия, съотношение спрямо откритите и активните зелени пространства, както и паркова площ на човек се установяват съществени териториални дисбаланси. Резултатите показват, че периферните райони разполагат предимно с горски масиви и неурбанизирани зелени територии, които не се трансформират в обществено достъпни и функционално организирани градски паркове, докато централните и силно урбанизирани те части на града изпитват остър недостиг на п аркови пространства. Анализът подчертава необходимостта от устойчиво, балансирано и социално справедливо планиране на зелената инфраструктура, включително зелена регенерация на деградирали терени и развитие на микропаркове.
APA: Методиева, В. (2026) ПРОСТРАНСТВЕНА ОЦЕНКА НА ГРАДСКИТЕ ПАРКОВЕ ЗА УСТОЙЧИВО ГРАДСКО РАЗВИТИЕ НА ИСТАНБУЛ, Проблеми на географията = Problems of Geography, 1-2(), 28-56
Harvard: Методиева, В. (2026) ПРОСТРАНСТВЕНА ОЦЕНКА НА ГРАДСКИТЕ ПАРКОВЕ ЗА УСТОЙЧИВО ГРАДСКО РАЗВИТИЕ НА ИСТАНБУЛ, Проблеми на географията = Problems of Geography, 1-2(), с. 28-56
