Описание
Крепостта „Свети Димитър“ е разположена на едноименния стръмен хълм на десния бряг на река Места, контролиращ и охраняващ древния път покрай речното поречие. Обектът има изключително дълъг хронологичен период на обитаване. Най-ранните регистрирани следи от човешко присъствие и укрепителна дейност на хълма датират от Късната бронзова епоха (XIV–XIII в. пр. Хр.) или Ранната желязна епоха (XII–IX в. пр. Хр.), към която е отнесен разкритият напречен зид от западната стена.
Мощно преизграждане и разцвет на укреплението настъпва в Късната античност – в края на V и началото на VI век, по време на мащабната строителна дейност на императорите Анастасий I и Юстиниан I. Крепостта има елипсовиден план и обхваща площ от около 2 декара (0,2 хектара). На терена са частично разкрити и проучени останки от масивни крепостни стени, отбранителни кули и вътрешни постройки.
В най-високата и защитена точка на крепостта са открити основите на раннохристиянска вътрекрепостна църква, функционирала и през Средновековието. В началото на XX век, следвайки местни предания и родови видения, върху средновековните руини на храма е издигнат действащият днес параклис „Свети Димитър“, от който хълмът и крепостта носят съвременното си наименование. Обектът е важен елемент от фортификационната система на Неврокопския край.