Описание
Идеята за изграждане на църква в Карнобат се заражда в края на 30-те години на XIX век. Един от най-значимите инициатори и дарители е хаджи Георги Николов (1792–1877) от село Невестино, който се утвърждава като един от водещите представители на новите обществени сили в града. Благодарение на предприемчивостта си, той натрупва значително състояние и се ползва със завиден авторитет сред османските власти.
Георги Николов посещава Йерусалим със съпругата си Добра, синовете Петър и Йордан и дъщерите Калина и Яна. Той не само предоставя парцел в центъра на Карнобат за строежа на храма, но и дарява фурна, чиито приходи са предназначени за църковната каса. Според местните предания, благодарение на авторитета и връзките си в Цариград успява да издейства султански ферман за построяването на църквата.
Въпреки предвидените от Одринския мирен договор права за християните, османската администрация налага множество пречки и формалности при издаването на разрешения за строеж на култови сгради. Обикновено задачата да се получи султанско разрешение се поема от богати и влиятелни българи, които прекарват месеци в Цариград и често прибягват до различни средства, включително подкупи. Георги Николов прекарва в столицата три месеца, докато успява да получи ферман за новия храм.
Според паметния надпис на първата страница на Карнобатската кондика, първата сграда на църквата е завършена през май 1838 г. Тя представлява еднокорабна постройка без кубе и камбанария и, по спомените на първия свещеник Димитър Денков, е била неукрасена.
Настоящата църква „Свети Йоан Богослов“ е издигната на мястото на по-старата, изгорена от турските власти на 1 януари 1878 г., в българския център на възрожденския Карнобат. Строителството след Освобождението е извършено от тревненския майстор Генчо Кънев. Храмът впечатлява с оригиналните си архитектурни елементи и особено с богато резбован иконостас, който се счита за едно от шедьоврите на Дебърската школа.
