Слатинско неолитно селище

Заема незаливна тераса на левия бряг на Слатинска река. Общата му запазена площ е около 80 дка, но вероятно по време на съществуването си през столетията се разраства и свива на площ от около 300 дка. Възниква в края на VII хилядолетие пр. Хр., в периода на ранния неолит, и съществува в продължение на повече от половин хилядолетие – до средата на VI хилядолетие пр. Хр. Натрупалият се през този период културен пласт достига дебелина до 4 м. Регистрирани са осем последователни нива на обитаване, в които се откриват останки от живота на праисторическите хора: деструкции от опожарени и неопожарени къщи, съоръжения и предмети от интериора им, обредни структури, ограждащи ровове, многобройни каменни, костени, рогови и керамични оръдия, керамични съдове, животински кости и човешки останки. Заради географското си положение слатинското селище е медиатор в централната зона на Балканите и вероятно и по тази причина жителите му са носители на активно иновативно мислене и двигател на културното развитие в региона. [Николов, Васил, Токарова, Десислава. Слатина: раннонеолитно село в софийското поле (краят на VII – първата половина на VI хил. пр. Хр.). София, Захарий Стоянов, 2021. ISBN 978-954-09-1567-8.]