Обекти
Публичен каталог с мигрирани данни от старите системи.
Публичен каталог с мигрирани данни от старите системи.
Музеят "Възраждане и Учредително събрание" е културно-историческа институция, разположена във Велико Търново, България. Той е посветен на важния период от българската история - Възраждането и Учредителното събрание през 19 век. Музеят представя богатата история на България през Възраждането - период от национално пробуждане и борба за независимостта на страната. Посетителите имат възможността да се запознаят с възрожденските личности, събития и движения, които са играли решаваща роля във формирането на съвременната българска нация. Особено внимание в музея се отделя на Учредителното събрание, проведено през 1879 година във Велико Търново. Посетителите могат да се запознаят с документи, снимки и експонати, свързани със събранието и приемането на първата конституция на България. Това е вълнуващо пътуване в миналото, което позволява на гостите да се докоснат до ключови моменти от историята на страната. Музеят "Възраждане и Учредително събрание" има за цел да запази, проследи и представи наследството на Възраждането и Учредителното събрание, както и да развива патриотичното и историческо съзнание сред посетителите. Той е място, където посетителите могат да се насладят на богатата история и култура на България и да се запознаят със значимите постижения и приноси на предшествениците си към съвременното общество.
Строителството на храм "Св. св. Кирил и Методий" започва на 10 март 1860 година, както е записано в Църковната кондика за това време. То се случва по време на царуването на султан Абдул Меджид I и в архиерейството на г-н Григорий Лезвийца, приключвайки през есента на 1861 година. През 1860 година е положен първият камък за изграждането на тази църква. Проектът е свързан с историята на преселниците, които са се заселили в Търново и са пристигнали от различни планински градчета. Тогавашният квартал се нарича Кошарската махала, а нейните жители събирали дарения за издигането на храма. Средства са дали и българите в чужбина, както и Българската община в Цариград. Храмът е наречен на Св. св. Кирил и Методий, а това е първият храм в търновската духовна околия, който носи това име. Той също така бил първата църква с лята камбана, която се намирала в камбанария, изградена през 1885 година и която е била възстановена благодарение на благотворителите. Камбанарията се отличавала с великолепна украса и вътре имала часовник, който отмервал времето всеки половин и кръгъл час. За строител-архитект на храма се споменава майстор Кольо Фичето, който вече бил установил се в Търново. Тази църква се считала за една от най-красивите произведения на Кольо Фичето и в летописната книга на храма е записано, че той бил първият български архитект и станал майстор след завършването на този проект.
Храмът "Свети апостоли Петър и Павел" в град София е започнат да се строи на 12 юли 1929 година и завършва през 1933 година. Основният камък е положен от софийския митрополит Стефан, викарния епископ Паисий, софийският кмет Владимир Вазов, министър-председателят Андрей Ляпчев и министърът на външните работи и изповеданията Атанас Буров. Храмът е осветен на 1 април 1934 година. Самият храм е кръстокуполна трикорабна базилика с три престола. Северният престол е посветен на Светите равноапостолни Константин и Елена, а южният - на Свети патриарх Евтимий.
Църквата в Пожарево „Свети Николай Мирликийски” е построена през 1910 година, с общите усилия на пожаревци, които са носели камъни с каруците си, от съседните села. Иконите и проекта за иконостаса в нея са дело на художника Август Розентал - полски благородник, живял и творил в България и убит като доброволец от Българската армия в Балканската война. По същото време /1909г.-1912г./ Розентал е участвал в изписването и изрисуването на храм-паметника „Свети Александър Невски”. Негово дело са и иконите в църквите на Батак, Пещера, село Звъничево и Кремиковския манастир. И днес, благодарение на усилията на Църковното настоятелство на село Пожарево, вратите на църквата отварят на всеки църковен празник и църковни песнопения и камбанен звън огласят поляната наоколо. На 22 май Пожаревската църква отбелязва храмовия си празник. На тази дата мощите на св.Николай са пренесени от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия).
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Във фокуса на настоящата статията е разказът на Ксенофонт за пиршеството, организирано от одриския парадинаст Севт II в началото на IV в. пр. Хр. Гръцкият военачалник, който е централен гост по време на пира, оставя интересен разказ за събитието, който би могъл да се разгледа и като своеобразен „наръчник“ за тракийския етикет по време на угощение. Разбира се, тук не става дума за свръхинтерпретация на текста. Ксенофонт не е имал намерение и не е оставил същински „указания“. Всеки, прочел разказа му обаче и впоследствие попаднал в тракийска среда, не би останал изненадан или смутен от случващото се, което значително се отличава от гръцкия симпозиум. Текстът на Ксенофонт е полезен не само като средство за реконструкция на етикета, но и като опорна точка за излагането на хипотеза, която да се противопостави на схващането, че тракийският пир не следва никакви правила, а се отдава на хаоса и варварския хедонизъм.</p>
<p><span style="color: rgba(0, 0, 0, 0.87);">Изследването представя три аспекта на методологическата работа в изследванията за Древна Тракия, които имат по-широко принципно значение извън конкретните географски измерения. В първата част са представени възможностите за проследяване на развитието на научните знания, станали възможни благодарение на новата дигитална среда. Направени са съответно отделни допълнения и уточнения по отношение на интереса към земите на Древна Тракия преди началото на XIX в. Втората част е съвсем лаконична и акцентира върху необходимостта от висока осторожност при анализа на етноними, като се отчитат особеностите на ендонимите екзонимите. Третата част визира от една страна необходимостта от задължителна автопсия на кодексите, тъй като често при печатното им издаване са допускани сериозни необосновани промени, от друга страна е фокусирана върху оценката на Тукидид като личностна позиция и съдба, – съответно – тяхното неизбежно отражение върху характеристиките на неговата „История на Пелопонеската война“.</span></p>
<p><span style="color: rgba(0, 0, 0, 0.87);">Статията насочва вниманието към осмисляне наследството и възможностите за приложението на мед и пчелни продукти за профилактика и терапия, перспективи за развитие на уелнес образованието. Представени са характеристиките на някои от основните пчелни продукти и методите за тяхното приложение. Направен е анализ на дигиталното представените и добри практики с пчелен мед в сертифицираните спа и уелнес центрове в България и масажните студиа на територията на София-град.</span></p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Изследването има за цел да разкрие оценката на някои обекти от културно-историческото наследство (КН) в град Шумен от местните жители, възприемания принос на тези обекти за развитието на града и намеренията на гражданите да допринесат за тяхното опазване. То се базира на Place standard methodology. Данните са получени чрез стандартизиран въпросник от 510 жители на Шумен. Резултатите показват, че от една страна, местните жители се гордеят с тези обекти и значителна част от тях биха участвали в дейности за тяхното опазване. От друга страна, преобладават очакванията, че посещенията на местата с КH не би трябвало да изискват големи разходи. Малко над 60 % от анкетираните са склонни към еднократни дарения за тези обекти, но доминиращите нагласи са за минимални суми дарения. Основните проблеми за посещения на трите големи обекта на КН извън града (Мадара, Шуменската крепост и комплекса „Създатели на българската държава“) според гражданите са достъпът и липсата на градски транспорт. Другите слабости се онасят до необходимостта от възстановяване на търговски обекти около тях, недостатъчната рекламата, липсата на оригинални сувенири и не особено интересните разкази на кураторите за тези места. Такива проблеми за живота в самия град изглежда са качеството на комуналните услуги, градският транспорт, неразвитите условия за бизнес и недостатъчното създаване на нови работни места. Несъмнено решаването на тези проблеми би допринесло за превръщането на града в по-привлекателна дестинация за културен туризъм и по-приятно място за живеене.</p>
<p><span style="color: rgba(0, 0, 0, 0.87);">Цел на проучването бе установяване и оценка нивото на двигателно развитие, базирайки се на проследяване на антропометрични показатели: ръст, тегло и гръдна обиколка чрез организиране на системни занимания по плуване на деца в начален етап на основната образователна степен. Бенчмаркинг-анализът на резултатите от обучението е осъществен в рамките на една учебна година. Предмет на анализа е влиянието на началното обучение по плуване, върху здравословното състояние и двигателно развитие при 7 – 8-годишни деца. Обект на изследване е динамиката в антропометричните показатели в процеса на обучение по плуване, както проследяване на специфични индикатори, измерени чрез обективни инструменти, систематизирането и анализа им. Изследователски контингент са 30 деца, на 7 – 8-годишна възраст, редовно посещаващи занимания по плуване на басейн „V-Gym Fitness & SPA“ в гр. София. Научно обоснованите изводи позволяват да бъде установено влиянието на двигателната подготовка на учениците върху динамиката на антропометричните им показатели: ръст, тегло и гръдна обиколка посредством системни плувни занимания. В периода от 01.09.2023 до 01.05.2024 г. бе проведено измерване на двигателния потенциал на ученици от начален етап на основната образователна степен в условията на учебно-тренировъчни плувни занимания. За извеждане взаимовръзката между индикаторите е приложен анализ на динамиката чрез математико-статистическа обработка.</span></p>
<p><span style="color: rgba(0, 0, 0, 0.87);">Има много модели за описание на вселената. Авторите локализират идеята за свободната воля в модела на Сноудън за вземане на решения, теория на фракталите, Книгата на промените, Българският календар и изграждат синергия между различните теории. Комбинирането им в логическа система успява да използва общите допирни точки за подобряване на разбирането на отделните елементи. Правят се препратки между древните китайски и български традиции. На преден план се изтъква валидноста на теорията за хаоса и свободната воля като системообразуващ фактор в хаотични системи. Приноса на автора е в логическото подреждане на неговото изследване, водещо читателя от феномена на съмнението, през съвременни и древни модели за описание на вселената, до преоткриване на свободната воля и увереност в нейната значимост.</span></p>
<p>Изследването представя аналитичното описание на данните, извлечени от списъците на спомоществователите, публикувани в края на книгите, отнасящи се до самите личности, подредени азбучно. Този каталог е изворовата основа, на която се гради цялостното теоретично изследване на разпространението и проникването на книгата в различни слоеве на българското общество през първата половина на ХІХ век: обособяване на тематични ядра, формиране на читателска публика, изграждане на книжовна норма, създаване на културни средища, проследяване на процесите на приемственост и новаторство в новата българска литература; установяването на ядро от активни спомоществователи, които са не само читатели, но и дарители и меценати.</p>
<p>Изследването има за цел да представи на вниманието на учениците и, разкрие същността на мажоретните спортове, като практики от извън класна дейност в българските училища. Методика: Осъществен е систематичен преглед на използването на инструментариум, свързан с мажоретните спортове и изследване динамиката на спортни резултати от спортни клубове по мажоретни дисциплини. Резултати: систематизирана е класификационна структура на мажоретните спортове. Анализирана е динамиката на българския спортен резултат по дисциплини. Дискусия: училищното обучение е свързано с интензивност на учебните програми, което предполага съхраняване и поддържане на висока работоспособност и мотивация на учениците за участие в разнообразни спортни формати. Заключение: установените тенденции относно мажоретните спортове в България корелират с устойчивост на двигателната и социална активност.</p>
<p>Изследването разглежда обектите на природното наследство като елемент на социално-екологичната система и изяснява теоретичната основа за приложение на екосистемния подход при идентифициране на обектите на природното наследство от национално значение. Изяснен е процесът на формиране на представата за природно наследство чрез проследяване на единството между място, време и ценност. Предложена е дефиниция на понятието „природно наследство“ в този контекст. Посочени са основанията природното наследство да бъде изследвано като източник на културни екосистемни услуги за рекреация и туризъм. Разгледани са някои важни терминологични особености, които имат ключово значение за прилагането на екосистемния подход за оценка на културните екосистемни услуги, предоставяни от природното наследство.</p>
<p><span style="background-color: transparent;">Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</span></p><p><span style="background-color: transparent;">Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</span></p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Виртуалните играчи, наричани още non-player characters (NPCs) са неразделна част от видеоигрите, те развиват сюжета на играта и създават критична маса от играчи, правейки играта по-привлекателна, независимо от това дали е сериозна, или игра само за забавление. Създаването на един виртуален играч минава през етапи, които придават достоверност в поведението му.</p>
Рез. на англ., бълг. ез.
<p>Очакванията към специалистите по опазване са да имат готов и (по възможност) един категорично валиден истинен отговор за всяка ситуация. Оттук и неписаната увереност в „изпитаните” конвенционални консервационни подходи. Какво става обаче, когато те не са приложими? Чрез една история от кухнята на професионалния работен процес, статията изтласква границите на конвенционалното опазване към едно креативно опазване, вдъхновено от същността и предизвикателствата на праисторическа Селищна могила „Юнаците”. Разискват се едни по-различни представи за автентичност и промяна, за обратимост и загуба, за прагматизъм и смисъл, дори за предизвикване на гравитацията. Очертана е значимостта на креативността в сферата на опазването. Всичко това в името на едно мотивирано равновесие между допустима намеса, защита, представяне, възприятия и (все пак) физическа реализуемост.</p>
<p>Авторите предлагат и прилагат нова методология, основана на интегрирането на методи за категоризиране на природните обекти като природно наследство на национално ниво и методи за оценка, приоритизиране и картографиране на екосистемни услуги за развитието на рекреативните индустрии. Представени са резултатите от категоризацията на седемнадесет пещери на територията на област Смолян, номинирани за включване в категорията „национално природно наследство“. Оценява се техният капацитет да предоставят рекреационни екосистемни услуги въз основа на нов подход за приоритизиране на екосистемните услуги. Оценката е извършена чрез предложените Индекс на значимост и Индекс на релевантност. Въз основа на резултатите от оценката са определени пещерите, които отговарят на критериите да бъдат номинирани за национални обекти на природното нас-ледство. Изследването показва приложното значение на екосистемния подход за развитие на рекреативните индустрии въз основа на действителния капацитет на обектите на природното наследство да предоставят съответните екосистемни услуги и ползи за отдих и туризъм.</p>
<p><span style="color: black;">Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</span></p><p><span style="color: black;">Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</span></p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p><span style="color: rgba(0, 0, 0, 0.87);">В рамките на Археологически проект Моливоти, Тракия (MTAP), експерти анализират керамика нумизматични данни, а също и фаунистични органични останки, открити при теренните проучвания и целенасочени разкопки. Този интердисциплинарен подход позволява цялостно разбиране на историята на града и взаимодействията с по-широката обществена динамика. За систематично записване на всички археологически данни и с цел намаляване на времето за проучване, приложения като iDig са внедрени на място. Освен това са положени усилия за подобряване на публичната достъпност чрез разработването на приложението web-MTAP. Тази онлайн платформа дава възможност за удобен достъп до находки от разкопки и публикации на материали, с цел да ангажира по-широка аудитория с археологическите изследвания.</span></p>
<p>Текстът е замислен като описание на плановете и усилията на екипа на АЕИФЕМ да модернизира, да приведе в съответствие със съвременните технически и научни стандарти и да направи видимо наличното в него архивно наследство. Въпреки лошите условия на съхранение на архивните материали до момента, колекциите се радват на значителен интерес и внимание от страна на различни социални и професионални групи. Целта на представената дигитализация е да се даде възможност за световно разпространение на ценните визуални и наративни данни за културата, особено от прединдустриалния ѝ период, които досега не са били широко популяризирани.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Настоящата статия изследва възможностите на софтуерната платформа APOGEE за автоматизирано създаване на видеоигри за обучение по история. В статията е представена, експериментална образователна видеоигра лабиринт, разработената в рамките на проекта „Наследство БГ“. Тя е посветена на делото и наследството на легендарния българин Вълчан войвода. Методологията на изследването отразява практическите проблеми в процеса на създаване на онлайн образователна видеоигра. Резултатите от изследванията показват, че платформата, изградена в рамките на проекта APOGEE, може да подпомага специалисти без опит в програмирането при проектирането и създаването на образователни видео игри. Платформата предоставя лесни за използване инструменти за разработване и автоматизирано генериране на образователни видеоигри от типа лабиринт, обогатени с различни миниигри.</p>
<p><span style="color: rgba(0, 0, 0, 0.87);">Направен е анализ на уелнес иновациите и добрите масажни практики, представени в дигиталните приложения на 107 SPA и 30 Wellness обекта, вписани в Националния туристически регистър. Анализът показва тенденция за развитие и прилагане както на индивидуални, така и на комбинирани масажи, ритуали за две и четири ръце, концепции с български натурални продукти. Добрата професионална квалификация и продължаващото обучение на персонала, зает в СПА и уелнес индустрията, са условие за утвърждаване на страната ни като предпочитана дестинация за уелнес туризъм.</span></p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p><span style="color: rgba(0, 0, 0, 0.87);">Настоящото съобщение разглежда накратко методическите трудности, срещани при изследването на тракийските етноними и техните засвидетелствани форми. За да илюстрира по-добре тези трудности, авторът анализира два конкретни казуса: Sapaioi Coelaletae. Твърди се, че формата Sapai - открита във всички ръкописи на книга 12 от Geographica на Страбон, но изменена на Sapaioi от редакторите през XIX век, може да е представлявала съществуваща вариация, употребявана през късния III в. пр. Хр., тъй като е засвидетелствана в два надписа: известният каталог на theorodokoi (длъжностни лица, които отговарят за посрещането на пратеници) от Делфи и надписът на Состен от Парос. Обратно, формата Κοιλητική откривана в Geographica на Клавдий Птолемей, вместо епиграфски засвидетелстваната Κοιλαλητική може да представлява „елинизирана“ версия, приписвана на Птолемей или неговите източници; като такава, тази форма трябва да се счита за неотносима към историята на племето или неговата локализация.</span></p>
<p>Както при повечето спортове, така и практикуващите CrossFit трябва да съчетават оптимално белтъци, въглехидрати и мазнини, с цел осигуряване на енергийните нужди, поддържането на положителен азотен баланс и по-бързото отстраняване на метаболитните продукти. Целта на настоящото изследване е да се оцени храненето при мъже и жени, практикуващи CrossFit в лицензирана CrossFit зала в София, България, и да се сравни с припоръките при високоинтензивни натоварвания. Методи: изследването е проведено с 26 мъже (на средна възраст 30.6 г.) и 17 жени (на средна възраст 30.3 г.), които попълниха въпросник за хранене. Изчислихме дневния прием на белтъци, въглехидрати и мазнини (гр кг дневно и гр дневно), техните относителни стойности в проценти и енергийния им прием (kcal дневно). Енергийните нужди изчислихме от базовата обмяна, умножен по коефициент на физическа активност. Резултати: Бяха изчислени следните средни консумации гр кг дневно (белтъци: мъже – 1.6±0.48, жени – 1.4±0.34; въглехидрати: мъже – 5.1±2.05, жени – 4.2±1.84; мазнини: мъже – 1.1±0.43, жени –1.2±0.52). Енергийният прием и стойностите на консумираните въглехидрати бяха по-ниски от препоръките за натоварвания с висока интензивност. Заключение: по-ниската консумация на въглехидрати повлиява негативно енергийния прием, но без значителен риск от ефективното протичане на възстановителните процеси в дългосрочен план.</p>
<p>Изследванията на архитектурната среда и монументалния ландшафт в Южна и Югозападна България са значими за общата социална, вътрешно- и външнополитическа сфера поради граничното положение и исторически натовареното минало на региона. Докато оценявахме общото състояние на недвижимите културни ценности с местно значение (НКЦ с МЗ) в общината и състоянието на тяхното управление, на преден план излезе темата за политическите агенти, които „претендират“ за правомощие върху историческите наративи, които те символизират. Това, от своя страна, доведе и до въпроса чия история „виждат и чуват“ местните хора, а и туристите, посещаващи района, в ежедневието си. Следвайки идеята на М. Билиг за всекидневната употреба на национализма и „баналните“ начини, по които той въздейства върху обществата, за да гарантира тяхната принадлежност към „въображаемата общност“, е неизбежно да се вгледаме във физическия облик на региона, пропускайки символното присъствие на историческата ВМРО и претендента за неин наследник в съвременността – ВМРО-БНД.</p>
<p><span style="color: rgba(0, 0, 0, 0.87);">Основаната най-вероятно през 70 г. сл. Хр. римска колония е Деултум най-старият римски град в днешните български земи. Неговото археологическо проучване започва през 80-те години на XX в. и продължава активно досега. От декември 2023 г. изследователи от НАИМ-БАН, СУ „Св. Климент Охридски“, Общински исторически музей - Средец започнаха работа по тригодишен проект, финансиран от ФНИ-МОН (No КП-06-H80/7 oт 08.12.2023 г.). Основната проектна цел е да изследва възможна фундаментална промяна в историческия разказ за Деултум чрез комбиниране на традиционните научни методи с тези на дигиталната хуманитаристика и археометрията.</span></p>
<p><span style="color: rgba(0, 0, 0, 0.87);">Статията представя нов подход за дефиниране на динамични гранични ситуации и стратегии за териториален контрол, действащи през началните години на съществуване на римските провинции Македония и Тракия. В основата му са заложени концепции от дигиталната нумизматика, но включва и регулиращи традиционни археологически ракурси. От решаващо значение е разглеждането на артефактите като демаркационни и делимитационни материали, като монетите са ултимативно средство за проследяването на тези процеси. Те са многопластов извор, своеобразна медия, която предоставя данни включително за административните промени. С имплементацията на дигитални ресурси нумизматичните данни могат да бъдат обвързани по специфични параметри с подбрани археологически паметници. Сравнителният анализ ще разкрие маркери указващи разграничителните процеси отразени в находките. За тестване на подбраните методи предмет на изследването са два археологически обекта с различни характеристики: Хераклея Синтика, като граничен град и Деултум, като колония, т.е. демаркационен елемент.</span></p>
<p><span style="color: rgba(0, 0, 0, 0.87);">Уелнес е преди всичко добро физическо и психическо здраве, добре известно е, че основите на психо-физическите и интелектуалните способности се полагат в ранна детска възраст. Джудо спомага за цялостното личностно изграждане. Изследването има за цел да оцени въздействието от тренировките по джудо върху психо-емоционалното състояние и физическото развитие и дееспособност на деца от начална училищна възраст от 8 до 12 години. Системният подход предполага разработването и на адекватна тестова батерия за спортно-педагогическа оценка на двигателните и психо-физическите качества на индивида. Използваната на този етап тестова батерия се оказа успешна за нуждите на този пилотен експеримент, тъй като беше предварително възприета от родители и учители, чийто контингент участва в изследването. Резултатите показват значително по-големите различия между спортуващите и неспортуващите, не само във физическото им развитие, но прави впечатление коренно различната структура при формиране на интересите им. Джудо като спорт предлага изключителни възможности за творчество както в областта на високото спортно майсторство, така и за физическото възпитание и развитие на детския организъм и характер. За привличане на повече деца в залите по джудо е необходимо да се акцентира на положителните аспекти от заниманията с този спорт и да се осигури възможността тази информация да достигне до родителите.</span></p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE</p>
<p><span style="color: rgba(0, 0, 0, 0.87);">Публикацията представя един ден от живота на Максимин, епископ на Дуросторум. Целта ни е чрез съпоставяне на Максимин и Августин Блажени и анализиране на достигналата до нас информация за проведения между тях дебат да допълним образа на арианските епископи от Балканите и тяхното значение в процеса на формиране на Църквата като институция през IV и V в.</span></p>
<p><span style="color: rgba(0, 0, 0, 0.87);">Статията се занимава с примера на полската кандидатура (2021 г.) за традицията на килима от цветя по повод процесията за Corpus Christi в Световната представителна листа на нематериалното културно наследство. Полското досие за Corpus Christi е прекрасно доказателство за свързан с нематериалното културно наследство документ, в който се отчита както креативната субстанция на човешкия фактор, така и природната даденост като участващи активно в моделирането на интегралната ценност на елемента, свързани с процесите на идентификация.</span></p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p><span style="color: rgba(0, 0, 0, 0.87);">Проучването изследва влиянието на растителността и ефекта на периферията върху степента на видимост помежду над 1000 могили Ямболска област. Генерирани са два различни варианта на растителна покривка за региона, като видимостта между ямболските могили е сравнена с тази на модел въз основа на терена без растителност. Резултатите от линията на видимост показват, че ямболските могили, разположени върху изолирани възвишения, разполагат с най-добър визуален контрол над заобикалящата ги среда. Калкулирането на растителност с варираща височина между 120 m намалява взаимната видимост по-малко, отколкото калкулирането на растителност с еднородна височина от 10 m. Въпреки че калкулирането на двата модела растителност може да доведе до хаос в класифицирането на могилите по отношение на видимостта, крайните отличаващи се могили остават същите, дори ако калкулацията се добави и гора. Мерките за коригиране на ефекта на периферията имат сравнително слабо влияние върху резултатите, което показва, че площта от 3355 кв. км е достатъчно голяма за изследване на видимостта на регионален ландшафт.</span></p>
Библиогр. след всяка статия; електр. версия на съдържанието е на адрес.: http://forge.fh-potsdam.de/~hobohm/TOCHobohm_ed_IFLA_Publications_108.pdf.
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>
<p>Масажът е една от най-приятните, релаксиращи и силно терапевтични процедури, практикувани от векове по света. Дори в праисторически времена хората са прилагали масажни техники в ситуации, включващи травма и нараняване, или за облекчаване на хронична болка, с емпирични знания, предавани и усъвършенствани през поколенията.</p><p>Масажът е мощен фактор за подобряване на нашите функционални възможности и играе жизненоважна роля за ускоряване на оздравителните процеси и постигане на релаксация. Успешно допълва арсенала от немедикаментозни физикални лечебни методи (като гимнастика, физиотерапия, балнеолечение, санаториално лечение, СПА и уелнес терапии), като терапевтичният му ефект се дължи на естествената регулация и активиране на скритите резерви на организма. Масажът намира широко приложение както в спортната и лечебната практика, така и за профилактични цели. Напредъкът на медицинската наука и опитът на преподавателите позволяват нейното непрекъснато развитие, усъвършенстване, популяризиране и правилно приложение.</p><p>Целта на това изследване е да проследи традициите и иновациите в масажните техники, развитието им във времето, влиянието им върху българските школи и потенциала им за запазване на здравето и дълголетието днес.</p>
<p><span style="color: rgba(0, 0, 0, 0.87);">Епиграфският материал от Аполония Понтика предлага ценна възможност да се анализира присъствието и акултурацията на негръцко население в милетската колония един сравнително ранен период, V в. пр.Хр. Как да измерим степента, която те са различни от гърците? Статията дава една вероятна реконструкция на процеса на колонизация и на социалната структура на града, като внимателно разглежда и сравнява археологическите, епиграфските и ономастичните свидетелства за гърци и не-гърци в колонията с тези на други градове през класическата епоха. Въз основа на това са направени изводи за съжителството и социалното положение на малоазийското тракийското население един гръцки полис и са очертани методологическите принципи, които могат да се използват при този тип изследвания.</span></p>
<p>Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).</p><p>Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.</p>