Епископската базилика на Филипопол (сега гр. Пловдив) е най-големият раннохристиянски храм в България и датира от средата на IV в.сл.Хр. Предполага се, че тази базилика е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Предположението се основава на откритата при разкопките монета на император Лициний (308-324). Локация на Епископската базилика в гр. Пловдив: централна част, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 2 (непосредствено до католическата катедрала „Свети Лудвиг“).
Епископската базилика на Филипопол (Голямата базилика) датира от средата на IV в.сл.Хр. Функционирала е в периода IV – VI в., когато вероятно е била епископската катедрала на града. Основание за това предположение са сравнително големите размери на сградата, богатата украса с мозайки, както и специфичната форма на олтарната част. По време на разкопките е открита монета на император Лициний (308-324). Тази монета дава основание да се предполага, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г.
Сградата е проучена до ниво на оцелелите мозаични подове. Открита е по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982-1986. До 2002 г. е проучена почти половината от сградата, а в периода 2016-2017 е доразкрита изцяло.
Голямата базилика представлява трикорабна едноапсидна сграда с нартекс и атрий, заобиколен от портици, изключително мащабна по размери с богато вътрешно архитектурно оформление. Общата и дължина е 82,80 м, ширината е 36 м и това я прави най-голямата базиликална сграда от от IV-VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите. Вътрешността й е била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м.
Мозайките, с които е бил покрит пода на базиликата, са едни от най-интересните находки от проучването на обекта. Те заемат площ от близо 2000 кв. м и имат интересни мотиви. Изпълнени са с различни цветове и форми. Напълно разкрити са трите кораба на базиликата, като двата мозаечни пласта са експонирани на две нива. Първият и част от вория пласт са разкрити на долното ниво на оригиналното си място, а другата част от втория и най-горен слои е на горното ниво (пак на оригиналните си места). Между мозайките в трите кораба се забелязва разлика (композиция и мотиви), поради което се предполага, че те най-вероятно са изработени от различни майстори. За мозайките вижте повече в: Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол, https://www.plovdivmosaics.org/.
Източник: Туристически информационен център Стария Град (https://www.visitplovdiv.com/bg/node/9436); адрес: ул. „Доктор Стоян Чомаков“ 1, 4000 Център, Пловдив; телефон: 032 620 453.
Структурирани данни
{
"id": "6",
"name": "Епископска базилика на Филипопол // Пловдив",
"annotation": "<p>Епископската базилика на Филипопол (сега гр. Пловдив) е най-големият раннохристиянски храм в България и датира от средата на IV в.сл.Хр. Предполага се, че тази базилика е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Предположението се основава на откритата при разкопките монета на император Лициний (308-324). <a href=\"https://goo.gl/maps/wdMvcL3Eperp7XDWA\" target=\"_blank\">Локация </a>на Епископската базилика в гр. Пловдив: централна част, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 2 (непосредствено до католическата катедрала „Свети Лудвиг“).</p>\r\n",
"description": "<p>Епископската базилика на Филипопол (сега гр. Пловдив) е най-големият раннохристиянски храм в България и датира от средата на IV в.сл.Хр. Предполага се, че тази базилика е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Предположението се основава на откритата при разкопките монета на император Лициний (308-324). <a href=\"https://goo.gl/maps/wdMvcL3Eperp7XDWA\" target=\"_blank\">Локация </a>на Епископската базилика в гр. Пловдив: централна част, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 2 (непосредствено до католическата катедрала „Свети Лудвиг“).</p>\r\n\r\n<p>Епископската базилика на Филипопол (Голямата базилика) датира от средата на IV в.сл.Хр. Функционирала е в периода IV – VI в., когато вероятно е била епископската катедрала на града. Основание за това предположение са сравнително големите размери на сградата, богатата украса с мозайки, както и специфичната форма на олтарната част. По време на разкопките е открита монета на император Лициний (308-324). Тази монета дава основание да се предполага, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. </p>\r\n\r\n<p>Сградата е проучена до ниво на оцелелите мозаични подове. Открита е по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982-1986. До 2002 г. е проучена почти половината от сградата, а в периода 2016-2017 е доразкрита изцяло. </p>\r\n\r\n<p>Голямата базилика представлява трикорабна едноапсидна сграда с нартекс и атрий, заобиколен от портици, изключително мащабна по размери с богато вътрешно архитектурно оформление. Общата и дължина е 82,80 м, ширината е 36 м и това я прави най-голямата базиликална сграда от от IV-VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите. Вътрешността й е била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м.</p>\r\n\r\n<p>Мозайките, с които е бил покрит пода на базиликата, са едни от най-интересните находки от проучването на обекта. Те заемат площ от близо 2000 кв. м и имат интересни мотиви. Изпълнени са с различни цветове и форми. Напълно разкрити са трите кораба на базиликата, като двата мозаечни пласта са експонирани на две нива. Първият и част от вория пласт са разкрити на долното ниво на оригиналното си място, а другата част от втория и най-горен слои е на горното ниво (пак на оригиналните си места). Между мозайките в трите кораба се забелязва разлика (композиция и мотиви), поради което се предполага, че те най-вероятно са изработени от различни майстори. За мозайките вижте повече в: Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол, <a href=\"https://www.plovdivmosaics.org/\" target=\"_blank\">https://www.plovdivmosaics.org/</a>.</p>\r\n\r\n<p><em>Източник: </em>Туристически информационен център Стария Град (<a href=\"https://www.visitplovdiv.com/bg/node/9436\" target=\"_blank\">https://www.visitplovdiv.com/bg/node/9436</a>); адрес: ул. „Доктор Стоян Чомаков“ 1, 4000 Център, Пловдив; телефон: 032 620 453.</p>\r\n\r\n<p> </p>\r\n...",
"info_center": "Посетителският център Епископска базилика на Филипопол",
"info_center_address": "Адрес: бул. „Княгиня Мария Луиза“ 2, 4000 Център, Пловдив; Телефон: +359 876 662 900",
"ts_en_name": "Bishop's Basilica of Philippopolis // Plovdiv",
"ts_en_annotation": null,
"ts_en_description": null,
"ts_en_info_center": null,
"ts_en_info_center_address": null,
"partner_id": "1",
"media_key": "64214db293a3cm1679904178k72",
"is_selected": null,
"is_active": "1",
"publish_date": "2023-06-02 08:19:30",
"category_id": "1",
"is_for_publish": null,
"on_partner_page": null
}