Регистър #824

Паметник Майка България

На 6 май 1935 година е открит емблематичния за град Велико Търново паметник "Майка България". Заедно с него е открит и паметник "Велчова завера". Паметник "Майка България" е издигнат в памет на загиналите по време на Освободителните войни, събитията предшестващи Съединението на България, Балканските и Междусъюзническите войни, както и Първата световна война великотърновци от Пета опълченска дружина от 18, 20, 46, 50, 70 и 83 пехотни полкове. Паметникът ''Майка България'', тогава известен като Паметник на победите, е построен изцяло със средства, дарени от населението на Велико Търново. Паметникът е един от Паметниците на Българската войнска слава. Началото на изграждането на паметника се поставя с идеята, когато на 9 март 1926г по инициатива на дружеството на запасните офицери "Бунар Хисар", се създава комитет за въздигане на паметник на всички паднали воини за освобождението и обединението на българското племе. За място е избран центъра на Марно поле, а Общинският съвет отстъпва безплатно терена. Скулптурът Светослав Йоцов проектира, изграден от мрамор и бронз, монументален паметник на три нива. В основата му има костница с четири входа, към които водят стълби. Над входовете са изписани годините на войните, водени за освобождението и обединението на България. Между тях стоят четири бронзови релефа, които изобразяват важни моменти от войните. На второто ниво са поставени четири бронзови фигури на войници и офицери с типичните за времето военни униформи и въоръжение. На върха на паметника стои бронзовата фигура на коленичеща жена, олицетворяваща "Майка България", с корона на главата и знаме в дясната ръка. Паметникът е обграден със солидна, релефно изработена мраморна ограда, която е пресечена от четирите страни от мраморни стълби. Основата му от едната страна е 14,30 метра, а височината му е 18,50 метра. Изпълнението на строителството е дело на не по-малко авторитетния в миналото архитект Теньо Ибушев. Металната оградка, което съществува и днес е по проект на извесния търновец Леон Филипов. През 1936г. Антон Ян Новак (проектант на Старата Градски градина и на Морската градина във Варна) прави общото залесяване на градината с осемнадесет вида храсти и тринадесет вида редки дървета. Новак експериментира успешно с индийското растение лагерстремия, засажда смърч, лиственица, конколор, тис, мимоза, секвоя, калифорнийски кедър, китайски мехурник, магнолия, които и днес радват очите. По време на Руско-турската Освободителна война на това място е имало турско укрепление (табия), от където турците са обстрелвали в посока Беляковско шосе настъпващите руски войски. Руснаците отговорили на стрелбата и след като унищожили един топ, турците избягали и изоставили още три топа. След Съединението от 1885г. градът се разрастнал на запад на мястото на сегашния паметник се обособило пазарище (Сър пазар), където всеки петък се продавали много плодове и зеленчуци. Най-забележително било мястото с продажбата си на дини, които се докарвали от околните села в огромни количества. Най-сладки били дините от село Никюп. Продавали се и на парче, а по-заможните купували на цели каруци. Пазарът бил много красив през есента, когато се запълвал от огромни камари разноцветни зеленчуци. По-навътре (където сега е парк "Марно поле") се намирал и пазара за дървен материал и птици. Понякога имало толкова много птици, че се продавали на безценица, само за да не ги връщат на село. През годините на социалистическа България външният вид на паметник "Майка България" не се променя с изключение короната, която като символ на монархията е свалена от главата на женската фигура. По-късно, след 1989г. тя е върната на мястото си, а от 2000г. в костницата на паметника гори вечен огън, запален от признателните поколения на старопрестолния град. Самият паметник е ограден с малка градинка, доста добре поддържана. Има множество пейки, където странника може да поседне и да си почине в сърцето на града и сред прохладата на дърветата. Реално там не е много спокойно, защото от трите си страни паметникът е заобиколен с доста натоварени улици с постоянно движение. И през зимата там е много красиво, защото окичват дърветата в парка с празнични светлини и атмосферата е невероятна. Мястото пред паметника често се използва за снимки, особено от младоженци, които сключват брак в общината, която се намира точно срещу него. Паркът покрай паметника се използва за организиране на различни мероприятия и събори, не всички свързани с историческото значение на паметника.

Описание

На 6 май 1935 година е открит емблематичния за град Велико Търново паметник "Майка България". Заедно с него е открит и паметник "Велчова завера".

Паметник "Майка България" е издигнат в памет на загиналите по време на Освободителните войни, събитията предшестващи Съединението на България, Балканските и Междусъюзническите войни, както и Първата световна война великотърновци от Пета опълченска дружина от 18, 20, 46, 50, 70 и 83 пехотни полкове. Паметникът ''Майка България'', тогава известен като Паметник на победите, е построен изцяло със средства, дарени от населението на Велико Търново. Паметникът е един от Паметниците на Българската войнска слава.

Началото на изграждането на паметника се поставя с идеята, когато на 9 март 1926г по инициатива на дружеството на запасните офицери "Бунар Хисар", се създава комитет за въздигане на паметник на всички паднали воини за освобождението и обединението на българското племе. За място е избран центъра на Марно поле, а Общинският съвет отстъпва безплатно терена.

Скулптурът Светослав Йоцов проектира, изграден от мрамор и бронз, монументален паметник на три нива. В основата му има костница с четири входа, към които водят стълби. Над входовете са изписани годините на войните, водени за освобождението и обединението на България. Между тях стоят четири бронзови релефа, които изобразяват важни моменти от войните. На второто ниво са поставени четири бронзови фигури на войници и офицери с типичните за времето военни униформи и въоръжение. На върха на паметника стои бронзовата фигура на коленичеща жена, олицетворяваща "Майка България", с корона на главата и знаме в дясната ръка. Паметникът е обграден със солидна, релефно изработена мраморна ограда, която е пресечена от четирите страни от мраморни стълби. Основата му от едната страна е 14,30 метра, а височината му е 18,50 метра. Изпълнението на строителството е дело на не по-малко авторитетния в миналото архитект Теньо Ибушев.

Металната оградка, което съществува и днес е по проект на извесния търновец Леон Филипов. През 1936г. Антон Ян Новак (проектант на Старата Градски градина и на Морската градина във Варна) прави общото залесяване на градината с осемнадесет вида храсти и тринадесет вида редки дървета. Новак експериментира успешно с индийското растение лагерстремия, засажда смърч, лиственица, конколор, тис, мимоза, секвоя, калифорнийски кедър, китайски мехурник, магнолия, които и днес радват очите.

По време на Руско-турската Освободителна война на това място е имало турско укрепление (табия), от където турците са обстрелвали в посока Беляковско шосе настъпващите руски войски. Руснаците отговорили на стрелбата и след като унищожили един топ, турците избягали и изоставили още три топа.

След Съединението от 1885г. градът се разрастнал на запад на мястото на сегашния паметник се обособило пазарище (Сър пазар), където всеки петък се продавали много плодове и зеленчуци. Най-забележително било мястото с продажбата си на дини, които се докарвали от околните села в огромни количества. Най-сладки били дините от село Никюп. Продавали се и на парче, а по-заможните купували на цели каруци. Пазарът бил много красив през есента, когато се запълвал от огромни камари разноцветни зеленчуци. По-навътре (където сега е парк "Марно поле") се намирал и пазара за дървен материал и птици. Понякога имало толкова много птици, че се продавали на безценица, само за да не ги връщат на село.

През годините на социалистическа България външният вид на паметник "Майка България" не се променя с изключение короната, която като символ на монархията е свалена от главата на женската фигура. По-късно, след 1989г. тя е върната на мястото си, а от 2000г. в костницата на паметника гори вечен огън, запален от признателните поколения на старопрестолния град.

Самият паметник е ограден с малка градинка, доста добре поддържана. Има множество пейки, където странника може да поседне и да си почине в сърцето на града и сред прохладата на дърветата. Реално там не е много спокойно, защото от трите си страни паметникът е заобиколен с доста натоварени улици с постоянно движение. И през зимата там е много красиво, защото окичват дърветата в парка с празнични светлини и атмосферата е невероятна.

Мястото пред паметника често се използва за снимки, особено от младоженци, които сключват брак в общината, която се намира точно срещу него. Паркът покрай паметника се използва за организиране на различни мероприятия и събори, не всички свързани с историческото значение на паметника. 


Класификация и динамични полета

Исторически период Ново време
Значимост Национално значение
Датиране 1935
Вид Недвижимо наследство
Категория Архитектурни обекти и комплекси

Файлове и медии